A-
A
A+

Други анализи

Освен разработваните в съответствие с чл.5, т.1, б.“а” от Правилника за устройството и дейността на Националния институт за помирение и арбитраж годишни доклади за колективното трудово договаряне и колективните трудови спорове в страната, анализите на равнище "отрасъл/бранш" и на регионално ниво, институтът изготвя и други видове анализи въз основа на данни за колективни трудови договори и колективни трудови спорове, нормативната уредба и чуждестранната практика. НИПА изготвя анализи и на осъществените посреднически и арбитражни процедури за уреждане на колективни трудови спорове съгласно основната си дейност, регламентирана с чл.4 от Правилника за устройството и дейността на Националния институт за помирение и арбитраж. Изводите от тях дават възможност да се направят предложения за усъвършенстване на уредбата на посредничеството и арбитража, извършвани от НИПА.

АНАЛИЗИ НА КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ

Анализът представя наличната в НИПА информация за постигнатите договорености относно минималната работна заплата между работодатели и организации на работници и служители, съдържащи се в действащите колективни трудови договори (КТД) на равнище „предприятие“ (чл.51а КТ) към 31.12.2021 г. и към края на предходните четири години. Анализът е изготвен във връзка с изпълнение на мерките от Плана на МТСП по Коалиционното споразумение с ангажименти за изпълнение през 2022 година по т. 16 а) с цел предоставяне на информационен ресурс за подпомагане изпълнението на споразумението, както и във връзка с предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския Съюз.

Основните изводи от доклада са:

  1. Средно за периода 2021-2017 г., както и към 31.12.2021 г. в 1/3 от действащите КТД на равнище „предприятие“ и съответно обхванатите от тях работници и служители е договорена МРЗ за предприятието, която надвишава установения с ПМС нормативен минимум. Най-често предпочитания начин на договаряне на МРЗ е като фиксирана сума в лева. Наблюдава се слабо изразена тенденция към нарастване на КТД с договорен по-висок размер на МРЗ от МРЗ за страната, но процентът на наети лица, обхванати от тези КТД, намалява.
  2. Към 31.12.2021 г. средно договорената с КТД МРЗ над установения за страната минимум е 1 058.60 лв., или с 9% по-висока, отколкото е МРЗ за страната от 650 лв., докато към 31.12.2017 г. средно договорената с КТД МРЗ е била 596.01 лв. при МРЗ за страната от 460 лв., или с 29.6% по-висока. Темпът на изменение (динамиката) на нарастването на договорената с КТД МРЗ изпреварва темпа на ръст на МРЗ за страната.
  3. Най-голям е делът на КТД с договорена МРЗ над МРЗ за страната в индустриалните дейности, начело с производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия, а по отношение на наетите в обхвата на тези КТД най-голям е техният дял в добивната промишленост.
  4. Делът на КТД с постигната договореност за МРЗ над минимума, както и на наетите в техния обхват е значително по-голям в обществения сектор, като в рамките на частния сектор делът на тези КТД е три пъти по-висок в чуждестранните предприятия, отколкото в националните, а при наетите лица, за които тези КТД са в сила – два пъти по-висок. С действащите към 31.12.2021 г. КТД в предприятия от обществения сектор е договорена МРЗ над установената за страната от 1 084.53 лв., а в предприятията от частния сектор – 844.62 лв.
  5. Над половината от КТД с договорена МРЗ над минимума са в малките предприятия, като дела на наетите служители и работници в обхвата на тези договори е най-голям в големите предприятия. Към 31.12.2021 г. средно договорената МРЗ над минимума в малките предприятия е 1 130.81 лв., докато в големите тя е 809.78 лв.
  6. Структурата на КТД с договорена МРЗ над равнището на МРЗ за страната по статистически райони средно за периода 2021-2017 г. е сравнително равномерно разпределена, като най-висок е дела на КТД в Югоизточния район, а при наетите – в Североизточния район.
  7. От всички условия за повишаване на МРЗ в действащите към 31.12.2021 г. КТД, най-често е договаряно условието на определен период от време и на база вътрешен нормативен акт, както и при финансова възможност на предприятието, докато съобразно покритието на работниците и служителите от най-голям относителен дял заемат условията, свързани с периодичната актуализация на МРЗ и равнището на инфлацията, следвани от повишаването на МРЗ, диференцирано по длъжности.

Докладът съдържа основна информация за сключените и действащи колективни трудови договори за 10-годишен период, като представя данни за сключените КТД и анекси към тях по години, според срока им на действие, по равнища на договаряне, по икономически дейности (А21 КИД-2008 НСИ) и икономически сектори (обществен/частен), по големина на предприятията, териториално разположение и др. Показана е структурата на действащите към 31 декември КТД за изследваните години и наетите лица в техния обхват, за които те са в сила. 

Информацията, съдържаща се в анализа, е генерирана въз основа на поддържаната от НИПА интегрирана база от данни за колективните трудови договори (КТД) и колективните трудови спорове (КТС), и по-специално данните на равнище на договаряне „предприятие“ – чл. 51а КТ, към 30.09.2020 г., и представя постигнатите договорености относно допълнителните възнаграждения за извънреден труд на минимално установените в чл.262, ал.1 от Кодекса на труда.

Докладът е изготвен във връзка с Предложението на ЕК от 28.10.2020 г. за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския Съюз. В него е обобщена наличната в НИПА информация за постигнатите договорености относно минималната работна заплата между работодатели и организации на работници и служители, съдържащи се в действащите колективни трудови договори (КТД) на равнище „предприятие“ към 30.09.2020 г.

Основните изводи от доклада са:

  • Делът на КТД с договорена МРЗ за предприятието над МРЗ за страната, и наетите лица, за които тези КТД са в сила, нараства за изследвания период – 30.09.2020 г. в сравнение с края на 2019 г., но остава относително нисък – по-малко от 1/3 от действащите КТД на равнище „предприятие“ и наетите лица, обхванати от действието на тези КТД;
  • В някои икономически дейности, предимно от индустрията, делът на КТД и наетите лица в техния обхват, с които е договорена МРЗ над МРЗ за страната, се движи от 2/3 до ¾ от действащите КТД, докато в други икономически дейности няма КТД на равнище „предприятие“, с което да е договорен по-висок размер на МРЗ;
  • Наетите лица, за които са в сила КТД с договорен по-висок размер на МРЗ от този за страната, са повече в частния, отколкото в обществения сектор, като в рамките на частния сектор броят на КТД с договорена по-висока МРЗ в предприятия, чуждестранна собственост, е близо 3 пъти по-висок, отколкото в националните предприятия, при близо 6% пункта разлика в полза на първите по отношение на наетите лица, за които тези КТД са в сила;
  • КТД с договорен по-висок размер на МРЗ от МРЗ за страната, са най-малко като относителен дял при малките предприятия, и съответно обхванатите от тях лица също съставляват най-малък процент – около 25%;
  • Съществена е диференциацията на относителния дял на КТД с договорена по-висока МРЗ от тази за страната по административни области, особено по отношение на наетите лица в техния обхват, където тази разлика е в диапазон от над 50% пункта;
  • Величината на договорената МРЗ над МРЗ за страната средно е 897.60 лева към 30.09.2020 г., съпоставена с 837.82 лева към 31.12.2019 г., като за тези периоди коефициентът на съотношението на договорената МРЗ към тази за страната е близо 50%, т. е. там, където има договорена с КТД МРЗ за предприятието, по-висока от МРЗ за страната, средния размер на увеличението е ½ от МРЗ за страната.

Надзорният съвет на НИПА на свое заседание от 16/12/2014 г. обсъди и прие Анализ на колективните трудови договори към 30.09.2014 г., който съдържа информация относно поддържаната от НИПА база данни за колективни трудови договори в периода 2010-2014 г. В анализа са представени две основни аналитични групировки: структури на въведените в базата данни на НИПА колективни трудови договори, и действащите КТД към края на деветмесечието на 2014 г. Анализът показва, че се запазва устойчива структурата на разпределението на КТД по равнища на договаряне, икономически сектори и териториален признак.

Целта на информационния бюлетин е да бъде представена статистическа информация за колективното трудово договаряне в страната чрез обобщаване на данни от колективните трудови договори и анекси към тях. Първичният източник на информация е специално създадената в НИПА електронна база данни за постъпилите в НИПА от ИА „ГИТ“ и нейните териториални структури колективни трудови договори, сключени на различните равнища на договаряне. Чрез предварително заложени качествени и количествени показатели се извършва анализ на сключените КТД на базата на различни критерии като: икономическа дейност според класификатори на НСИ, големина на предприятие и т.н.
Информацията в бюлетина обхваща изменението в броя и вида на сключените КТД и анекси към тях, като на основата на тези данни са правят изводи за развитието на процесите на колективно трудово договаряне в страната. Основните показатели за описание на измененията в структурата на сключените колективни трудови договори в страната са: общ брой сключени КТД и анекси; разпределение на сключените КТД и анекси по равнища; разпределение по икономически сектор/отрасъл/бранш; разпределение по териториален признак. Като допълнителни показатели за характеризиране на сключените КТД и анекси на равнище предприятия са използвани: брой обхванати заети лица; големина на предприятията; срок на действие на КТС и анекси, и др. Анализът на показателите се основава на сравнения спрямо предходни периоди. На основата на аналитични групировки на стойностите на показателите в коментарите са направени изводи и констатации относно установени тенденции, средни стойности и дялово разпределение на КТД.

В изпълнение на функциите и ангажиментите на Националния институт за помирение и арбитраж за създаване и поддържане на база данни за колективните трудови договори в Република България е изготвен доклад за състоянието ѝ в периода 01.01.2011-15.09.2011 г. Докладът представя колективните трудови договори и анексите, сключени към тях, според:
1. датата на регистрация в ИА „ГИТ“ и дата на подписване – за 2010 г. и 2011 г.;
2. разпределение по дата на регистрация и/или дата на подписване към 15.09.2011 г.;
3. разпределение по административни области;
4. разпределение според вида – КТД или анекс;
5. разпределение според равнището на договаряне – отраслов/браншови, общински или на предприятие/организация;
6. разпределение според икономически дейности по КИД 2008 г.

Във връзка с осъществяването на оперативна цел “Изграждане и поддържане на информационна система за колективното трудово договаряне и колективните трудови спорове” от Програмата за дейността на Националния институт за помирение и арбитраж за 2010 г. „Предотвратяване и ограничаване на колективните трудови конфликти” (приета с решение на Надзорния съвет на НИПА от 28.09.2009 г.), през 2010 г. бе разработен модел на електронна база данни за колективното трудово договаряне в табличен вид, като са въведени КТД, анекси и допълнителни споразумения, въз основа на данните от които са изготвени обобщени справки, набелязани са проблеми и са оформени предложения.

АНАЛИЗИ НА КОЛЕКТИВНИ ТРУДОВИ СПОРОВЕ

През периода 2021-2010 г. в Република България са регистрирани от НИПА общо 152 КТС в 97 предприятия и 3 общини. Близо 99% от засегнатите от КТС наети са работещи в големи предприятия. Най-малко са споровете в малки предприятия с дял наети под 1% от всички наети по КТС и с дял 4.1% от всички регистрирани КТС. Споровете, възникнали в средни предприятия са с дял 24.3%.
През изследвания период най-много спорове са възникнали в предприятия със структури (поделения) в цялата страна (общо 43), следвани от предприятия от Югозападния район (35), Южен централен (28) и Североизточен (15) статистически райони. Най–малко КТС са възникнали в Северен централен район (5). Областта, в която се отчитат най-много спорове, е София столица (13 КТС), следвана от Пловдив (12). За изследвания период най-висок относителен дял на наетите, засегнати от КТС, е в предприятията със структури в цялата страна – 72.9%, следван от област Стара Загора - 8.6%. Според данните за периода най–много действащи КТД към момента на възникване има през 2014 г. (в 80% от споровете) , 2016 г. в 68.2% (от споровете) и 2020 г. – (в 66.7% от споровете). Най-малко са действащите КТД през 2019 г. и 2021 г. – в 14.3% от споровете.
За периода 2021-2010 г. 59.5% от всички спорове са възникнали в обществения сектор и 40.5% в частния. По отношение на колективните трудови спорове, регистрирани в НИПА в частния сектор, впечатление прави равният дял на споровете в националните (30 КТС) и чуждестранните предприятия (30 КТС) за периода 2021 – 2010 г., докато в обществения сектор съотношението между  споровете в предприятията и в държавната администрация е ¾ към ¼.
По отношение на икономическите дейности най-голям е делът на КТС в сектор „Индустрия“- 45.3%. На второ място по брой се нареждат споровете в дейност „Търговия, транспорт, туризъм и услуги“ (21.6%) и „Държавно управление” (13.5%). Данните показват, че най-голям брой засегнати наети лица от КТС за периода има в дейност „Държавно управление“- близо 39.3% от всички наети, следван от дейност „Търговия, транспорт, туризъм и услуги“, където процентът също е съществен – над 35% от общия брой.
Най-често предметът на КТС е свързан с изплащане на забавени трудови възнаграждения (59) и увеличение на трудовите възнаграждения (58). След тях се нареждат въпросите свързани с преструктуриране и/или заетост (48) и здравословни и безопасни условия на труд (40). За изследвания период най-малко засегнати са въпросите, свързани с почивки (1).
От гледна точка на вид на спора най-голям дял заемат комбинираните (едновременно за права и за интереси) КТС – 42.1% от всички спорове, регистрирани от НИПА. Делът на засегнатите наети лица при комбинираните КТС е 52.1% от всички наети в предприятия с възникнал КТС. Според данните, с които НИПА разполага, колективните трудови спорове биват уреждани и чрез способи, различни от упоменатите в ЗУКТС. 20.4% от наетите попадат в обхвата на спорове, уредени от друг орган или институция.
За периода 2021-2010 г. до Националният институт за помирение и арбитраж са постъпили седем искания за провеждане на процедура по посредничество. По 4 от исканията за посредничество има образувани процедури, като в три от тях има отказ от провеждане на процедура. Три от четирите процедури завършват с подписано споразумение за уреждане на КТС.
За периода 2021-2010 г. НИПА е образувала 7 арбитражни производства по чл.14, ал.3 ЗУКТС (установяване на минимални дейности по време на ефективна стачка), като през 2010-2011 г. те са най-голям брой – 85% от всички за периода. 20 ефективни стачки са регистрирани от НИПА за периода 2021-2010 г., като в 55% от случаите причина за възникване на стачките е непостигане на споразумение. В 40% от стачките като такава причина е посочена неизпълнение на споразумение, а отказът от преговори е причина за 5% от регистрираните стачки. Делът на уредените КТС за изследвания период е 55.9% от всички регистрирани, като 14.5% от споровете са частично уредени, а за 44.1% от споровете няма данни да са уредени. 72.7% от всички засегнати наети лица попадат в обхвата на уредени спорове.

Разработката на доклада е осъществена в изпълнение на дейностите, предвидени в чл.5, т.1.“б“ и чл.8, т.5„б“ от Правилника за устройството и дейността на Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА). Докладът цели да осигури информация относно колективните трудови спорове, която да подпомогне дейността на държавната администрация, социалните партньори, европейските институции, Международната организация на труда (МОТ) и др. Анализът на данните в доклада, под формата на коментари към таблиците и графиките, има за основна цел да бъде в помощ на социалните партньори. Представените данни са генерирани от интегрираната база от данни на НИПА за КТД и КТС, която има за цел обезпечаване на информационните нужди при прилагане на мерки и политики в сферата на индустриалните отношения.

  • През периода 2020-2010 г. са регистрирани общо 136 КТС, възникнали на територията на страната, от които 133 в предприятия и 3 КТС – на общинско равнище.
  • Близо 99% от засегнатите от КТС наети са работещи в големи предприятия. Най-малко са споровете в малки предприятия с дял наети под 1% от всички наети по КТС и с дял 4% от всички регистрирани КТС. Споровете, възникнали в средни предприятия, са с дял 26%.
  • През изследвания период най-много спорове са възникнали в предприятия от Югозападния район (общо 33), следван от предприятия със структури (поделения) в цялата страна (32), Южен централен (27) и Североизточен (15) статистически райони.. Най–малко КТС са възникнали в Северен централен район (5). Областта, в която се отчитат най-много спорове, е София столица (12 КТС), следвана от Стара Загора (10).
  • За периода 2020-2010 г. 57% от всички спорове са възникнали в обществения сектор и 43% в частния. Най-голям е делът на КТС в сектор „Индустрия“- 48%. На второ място по брой се нареждат споровете в дейност „Търговия, транспорт, туризъм и услуги“ (17%) и „Държавно управление” (13%). Данните показват, че най-голям брой засегнати наети лица от КТС за периода. има в дейност „Държавно управление“- близо 40% от всички наети.
  • Най-често предметът на КТС е свързан с изплащане на забавени трудови възнаграждения (58) и увеличение на трудовите възнаграждения (50). След тях се нареждат въпросите свързани с преструктуриране и/или заетост (42) и здравословни и безопасни условия на труд (40). За изследвания период най-малко засегнати са въпросите, свързани с почивки (1) увеличение на ДТВ (4).
  • От гледна точка на вид на спора най-голям дял заемат комбинираните (едновременно за права и за интереси) КТС – 41% от всички спорове, регистрирани от НИПА. Делът на засегнатите наети лица при комбинираните КТС е 51% от всички наети в предприятия с възникнал КТС.
  • За периода 2020-2010 г. до Националният институт за помирение и арбитраж са постъпили седем искания за провеждане на процедура по посредничество. По 4 от исканията за посредничество има образувани процедури, като в три от тях има отказ от провеждане на процедура. Три от четирите процедури завършват с подписано споразумение за уреждане на КТС.
  • За периода 2020-2010 г. НИПА е образувала 7 арбитражни производства по чл.14, ал.3 ЗУКТС (установяване на минимални дейности по време на ефективна стачка), като през 2010-2011 г. те са най-голям брой – 71% от всички за периода.
  • 17 ефективни стачки са регистрирани от НИПА за периода 2010-2020 г., като в 53% от случаите причина за възникване на стачките е неизпълнение на споразумение. В 41% от стачките като такава причина е посочена непостигане на споразумение, а отказът от преговори е причина за 6% от регистрираните стачки. 70% от наетите попадат в обхвата на стачки с причина непостигане на споразумение.
  • Делът на уредените КТС за изследвания период е 41% от всички регистрирани, 16% от споровете са частично уредени, а за 43% от споровете няма данни да са уредени. 51% от всички засегнати наети лица попадат в обхвата на уредени спорове.

В анализа колективните трудови спорове са разгледани според:

  • разпределенито им по икономически сектори, териториален признак и видове предприятия;
  • данни за страните по спора
  • вид на обявените и предприетите действия за уреждане на КТС
  • проведени стачни действия и относителни показатели за изгубени работни дни поради стачки, както и участвали работници на 1,000 наети лица;
  • предмет на регистрираните КТС;
  • резултат от КТС.

През 2015 г. са отразени данни за 24 КТС, възникнали в отделни предприятия. От тях постъпилите искания за съдействие от НИПА са две. Проведена е процедура по посредничество по искане на синдиката в едно предприятие, която е прекратена без постигане на споразумение между страните. Другото искане е за арбитраж по чл. 14, ал. 3 от ЗУКТС за минимални дейности по време на стачка. Постановено е арбитражно решение на 19.02.2015 г.

Докладът е изготвен във връзка с изпълнение на дейностите по проект за оказване на техническата помощ от Международното бюро по труда (МБТ), регионален офис за Централна и Източна Европа в Будапеща на Националния институт за помирение и арбитраж. Основната цел на доклада е представянето на обобщена информация за регистрираните от НИПА колективни трудови спорове (КТС), използвайки стандарти и технология на отразяване на случаите на КТС, представени от експерти на МБТ в хода на оказваната техническа помощ.
Докладът съдържа преглед на данни и анализ на:

  • регистрирани от НИПА ефективни стачки в периода 2011 г.–април 2014 г.;
  • регистрирани от НИПА протестни действия по повод КТС в периода 2013 г.–април 2014 г.

Анализът е изготвен въз основа на поддържана в Института база данни за възникнали и възникващи колективни трудови спорове, колективни трудови конфликти и социално-икономическо напрежение. В анализа са разгледани причините, водещи до възникване на социално-икономическо напрежение и на колективни трудови спорове през 2006 г. по различни браншове/отрасли.

АНАЛИЗИ НА ПРОВЕДЕНИ ПРОЦЕДУРИ ПО ПОСРЕДНИЧЕСТВО И АРБИТРАЖ ОТ НИПА

ПОСРЕДНИЧЕСКИ ПРОЦЕДУРИ

За изследвания период 2021-2004 г. най-голям е делът на постъпилите искания за посредничество от НИПА за годините от 2004 г. до 2011 г. – близо 90% от всички. Подадените искания за посредничество от страна на предприятия в обществения сектор са 55%, при 45% в частния сектор. От структури, част от държавната администрация в рамките на обществения сектор, са подадени 13% от исканията за посредничество, с дял на наетите 5%. В частния сектор исканията от страна на предприятия с чуждестранен капитал са 54%, обхващащи 90% от наетите лица.
Делът на големите предприятия съставлява почти ½ от подадените искания, съответно 93% от наетите. Постъпили са искания от всички статистически райони, от 15 административно териториални области. Близо ¼ от предприятията, подали искане, има действащ КТД към момента на подаване. В близо ¾ от подадените искания за посредничество от НИПА като основание се посочва невъзможност за постигане на споразумение при непосредствените преговори на страните по КТС.
В 97 % от случаите са подадени едностранни искания, като ¾ от тях са отправени от страна на работниците и служителите в предприятието. В едва 18% от едностранните искания е заявено съгласие от ответната страна, като в по-голямата част изразеното съгласие е от страна на работниците и служителите (60%).
За периода 2021-2004 г. за 13 от общо 29 подадени искания е определен посредник, като за периода 2021-2010 г. за 100% от подадените искания е определен посредник. В близо 2/3 от случаите на подадено искане за откриване на процедура по посредничество, посредникът е определян еднолично от директора на института, поради липсата на изразено предпочитание от страна на страните или липсата на постъпило съгласие на ответната страна.
От общо 7 проведени процедури по посредничество след искане за съдействие от НИПА, успешно са приключили 5 – постигнато е споразумение между страните за уреждане на колективния трудов спор.

АРБИТРАЖНИ ПРОИЗВОДСТВА

За изследвания период от НИПА са образувани 17 арбитражни производства. От тях два случая са за доброволен арбитраж по чл. 5, ал.1 ЗУКТС. В 93% от случаите на подадено искане за арбитражно производство, като основание за искането е посочено непостигане на споразумение. Арбитражните производства са най-много (25%) в икономическите дейности С „Преработваща промишленост“ и Н „Транспорт, складиране и пощи“.
Равен е броя на арбитражите от НИПА проведени в обществения и частния сектор, но наетите в предприятията от обществения са 4 пъти повече. Арбитражните производства са проведени само в големи (81%) и средни (19%) предприятия. Арбитражни производства няма единствено в предприятия от Северния централен район, като те са образувани в предприятия от 7 области, а най-голям дял заемат тези, които имат структури в цялата страна – 38%.
В 71% от арбитражните производства, арбитражният орган е съставен от комисия от арбитри, като от своя страна арбитражните комисии са равно разпределени на петчленни или тричленни. Най-голям дял заемат арбитражните производства с 5 или 3 проведени заседания.
Преобладаващо възнаграждението на членовете на арбитражния орган се определя почасово. Средният размер на договореното възнаграждение на арбитрите е практическо еднакво, без значение дали е едноличен или член на арбитражна комисия. Средният размер на разходите за арбитражно производство от НИПА е 2 034 лв.

Анализът показва, че като основен проблем в следствие на прегледа на посредническите процедури е липсата на изрично съгласие от другата страна по спора за провеждане на процедурата. Една от причините за ниската използваемост на посредничеството при уреждане на колективни трудови спорове от НИПА е финансовата тежест за страните. Страните по КТС предпочитат посредничеството на синдикални и работодателски структури и експерти и в по-малка степен използват възможността спорът да бъде уреден чрез съдействието на посредник към НИПА. Разрешените чрез посредничество КТС са малко на брой, но половината от осъществените посредничества са завършили с постигнато споразумение между страните за уреждане на колективния трудов спор. Прегледът на осъществените арбитражни производства сочи малка използваемост на способа доброволен арбитраж, за който в българската практика липсват правни традиции. Преобладаващият брой арбитражни производства са по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗУКТС – общо 87% от всички процедури. Налага се изводът за предприемане на мерки за създаване на условия чрез промяна на нормативната уредба за по-активно използване на арбитража по чл. 5 от ЗУКТС. Основните проблеми са следните:
- Арбитражните производства към НИПА не са безплатни за страните.
- Липса на арбитражни клаузи в сключените колективни трудови договори.
- Липса на последваща информация за изпълнението на арбитражните решения.

В периода 2003-2011 г. в НИПА са постъпили общо 9 искания за откриване на процедура по посредничество. По 4 от исканията са осъществени процедури по посредничество - три са завършили с подписване на споразумение между страните за уреждане на конкретния спор и една е приключена без да е подписано споразумение. По останалите 5 искания не са открити и проведени процедури по посредничество поради неполучено съгласие от другата страна по спора. Анализът показва, че процедурата по посредничество не е предпочитана от страните по КТС. Проведени са общо 15 арбитражни производства. От тях само едно не е на равнище „предприятие“. Сред арбитражните дела с най-значителен дял са тези по колективни трудови спорове в секторите „Транспорт, складиране и пощи”, „Строителство”, „Енергетика” и „Преработваща промишленост”.

ДРУГИ АНАЛИЗИ

НИПА изготви сравнителен анализ на системите и способите за уреждане на колективни трудови спорове (КТС) в съответствие с националните законодателства на различни европейски страни. Анализът представя най-важните характеристики на уреждането на КТС в над 20 страни от Европа, особеностите на приложението на посредничеството, помирението и арбитража като способи за разрешаване на КТС в тях, както и органите, които осъществяват тези процедури.

© Национален институт за помирение и арбитраж