НИПА изготвя анализи на Колективни трудови договори (КТД) на отраслово и браншово ниво на договаряне, тъй като постигнатите в тях договорености имат отражение върху широк кръг от наети лица. Съгласно разпоредба на Кодекса на труда, след искане от страните по отраслов/браншов КТД, министърът на труда и социалната политика може да разпростре действието му изцяло, или на отделни негови клаузи върху всички предприятия от обхванатите с него икономически дейности. Анализите на КТД на равнище "Отрасъл/Бранш" целят съпоставяне на постигнатите договорености с нормативната уредба, регламентираща законовата и подзаконова рамка на минималните трудови стандарти в Република България, и осигуряване на информационен ресурс при взимане на решения относно разпростирането на тези КТД. Анализите на колективните трудови договори на равнище "Отрасъл/Бранш" се изготвят по единна структура, която съдържа:
С решение на Надзорния съвет на НИПА анализите на ниво Отрасъл/Бранш, които експертите на НИПА изготвят, се предоставят за мнения и становище на страните по колективните трудови договори, след което се публикуват на официалната интернет-страница на НИПА. В последният анализ на КТД на равнище Отрасъл/Бранш - за бранш "Производство на пиво и малц", се съдържа и анализ на постигнатите договорености между страните в КТД на предприятията от бранша, в съпоставка с браншовия КТД.
НИПА е изготвила четири анализа на браншови КТД в сектора. Основната им цел е да подпомогнат взимането на решение относно разпростирането на тези КТД, чрез изследване на постигнатите договорености, съпоставени с предишните БКТД, както и с нормативната уредба, регламентираща минималните трудови стандарти в Република България.
НИПА разработи и представи анализ на действащите към 30.09.2017 г. колективни трудови договори в шивашката промишленост на организирана от Fair Wear Foundation среща на заинтересованите страни в София на 06 октомври 2017 г. Към 30.09.2017 г. в базата данни на НИПА има 8 предприятия с действащ КТД, като те са в сила за 6 557 наети лица. Краткият сравнителен анализ на постигнатите договорености в КТД по предприятия от шивашката промишленост в съпоставка с нормативно установените минимални трудови стандарти включва изследване на въпросите, свързани с трудовите възнаграждения – размер на минималната работна заплата (МРЗ), допълнителни трудови възнаграждения (ДТВ) за стаж и професионален опит, извънреден и нощен труд, ДТВ по чл.13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ); обезщетенията – при прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.222, ал.1 КТ, по болест на основание чл.222, ал.2 КТ, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.222, ал.3 КТ; по инициатива на работодателя по чл. 331 КТ; и работното време и отпуските – организация на работното време; размер на основния платен годишен отпуск; допълнителен платен годишен отпуск.
Основна цел на анализа е да се изследват постигнатите договорености в БКТД - 2016 г., същите да бъдат съпоставени с предходните два БКТД, подписани съответно през 2013 и 2011 г., както и с нормативната уредба, регламентираща минималните трудови стандарти в Република България. Допълнително, анализът се стреми да сравни договореностите, постигнати чрез КТД в предприятията от бранша, с тези от действащия БКТД 2016 г.
Въпреки, че през последните няколко години в страната се наблюдава тенденция към сключване на по-малко КТД на равнище „предприятие“, общият брой сключени през 2016 г. в сектор „Енергетика“ КТД и анекси е по-висок в сравнение с предходната година. Спрямо 2014 и 2015 г. сключените анекси към КТД нарастват с 15.4%. За седемгодишния период на анализ, сключените в сектор „Енергетика“ КТД и Анекси към тях формират средно 11.6% дял в рамките на индустрията, като за последните три години този дял е средно с 13.8 процентни пункта по-висок в сравнение с предходните години.
За последните 5 години, броят на действащите КТД е над 22, както и наетите, за които се отнасят, са над 21 хил. души или приблизително 70% от всички наети в бранша, което показва едно добро равнище на покритие. Делът на КТД в бранша спрямо сектор „Индустрия“ е приблизително 10%, а на наетите лица, обхванати от КТД е около 19% в края на периода. Данните показват, че в сектора 2/3 от КТД са частни предприятия, като в последните две години те са изцяло чуждестранна собственост. Преобладава делът на наетите лица в предприятия от обществения сектор – около 60%. В бранш „Енергетика“ преобладават големите предприятия, които заемат дял от около 57% от КТД и около 97% от наетите лица обхванати от КТД.
От извършения анализ на договорите по предприятия в съпоставка с БКТД, сключен 2016 г. и нормативно установените минимални стандарти на първо място е направен извода, че почти всички договорени клаузи в БКТД, които са и по-благоприятни по своя характер от нормативната уредба са пренесени в КТД на предприятията от бранша (изведени са 37 договорености, като част от тях се срещат значително по-често в КТД на предприятията от бранша и това е ясно илюстрирано, чрез посочването на дела на КТД, които съдържат определените договорености). На второ място е констатирано, че са установени по-благоприятни условия за редица договорености, присъстващи само в КТД на предприятия (11 договорености). На трето място, КТД на равнище предприятие съдържа по-благоприятни клаузи от БКТД (12 договорености).
В анализа са разгледани възникналите колективни трудови спорове в предприятия от бранша за периода 2010-2016 г. Данните обхващат 6 предприятия, за които е приложен разработения инструментариум за събиране на информация и проследяване на спорове. Данните показват, че в бранш „Енергетика“ в изследвания период всички възникнали спорове се отнасят до два основни проблема – неизплатени възнаграждения и съкращения на персонал.
НИПА разработи два анализа на БКТД в бранша, в който се отчита успешен социален диалог между представителните синдикални и работодателски организации, израз на което е осигуряването на непрекъснатост на действието на БКТД през годините. Анализите показват, че чрез договарянето на браншово ниво страните договарят по-високи нива от заложените в националното законодателство минимални трудови стандарти. Постигнатите договорености свидетелстват за обвързването на социалните партньори с проблемите на трудовите и социални отношения в предприятията и на национално равнище, както и на съществуващото доверие и стабилитет на отношенията между партньорите. Анализите показват много висока степен на съгласуваност на договорените клаузи в колективните трудови договори на равнище предприятие с договореностите на равнище бранш, като са изключение случаите в които договореностите на равнище предприятие са по-ниски от тези, постигнати на по-високото равнище на договаряне.
Анализът на НИПА е във връзка с адресираното до министъра на труда и социалната политика съвместно искане за разпростиране действието на сключеният на 27 юли 2014 г. отраслов колективен трудов договор (ОКТД) за “Електротехническа и електронна промишленост”. Целта на анализа е да се съпоставят постигнатите договорености в ОКТД за работещите в отрасъла с нормативната уредба, регламентираща законовата и подзаконова рамка на минималните трудови стандарти в Република България. Анализът на икономическото състояние на отрасъл „Електротехническа и електронна промишленост” показва, че като цяло тенденциите в развитието му са благоприятни. За това свидетелстват повишението в показателите оборот на предприятията и добавена стойност на продукцията. Данните за сравнителната ефективност на труда показват, че всички дейности в отрасъла имат стойности по-високи от средното за икономиката. Налице е фактът, че средните работни заплати изостават от увеличението на производителността. В следващия програмен период до 2020 г. отрасълът попада в приоритетните области за насърчаване на иновативния капацитет на европейските предприятия. Анализът на браншовите структури на социалните партньори показва, че водещи предприятия в производствената сфера на отрасъла са мултинационалните компании, за които модерните форми на социално сътрудничество в предприятията не са чужди. В отрасъл „Електротехническа и електронна промишленост” преобладава броя на малките предприятия. Малки са над 98% от предприятията, предоставящи услуги: компютърно програмиране, консултантска дейност по информационни технологии, управление и обслужване на компютърни средства и системи, обработка на данни, хостинг и подобни дейности; web- портали. Същевременно данните за средни работни заплати показват, че в тези дейности възнагражденията за труд са значително по-високи от средното за националната икономика. Подписването на ОКТД 2014 г. за ЕЕП е сериозен успех за социалните партньори предвид факта, че последният договор между тях е изтекъл през 2008 г.
В резултат от направения анализ на колективното трудово договаряне за отрасъл “Строителство” се констатира, че страните по ОКТД показват ангажираност по отношение на социалния диалог, която се изразява в осигуряване на непрекъснатост в действието на ОКТД, както и факта, че в ОКТД за 2011 г. са предоговорени постигнатите параметри в ОКТД за 2008 г. Това може да се приеме като индикатор за добро социално партньорство в отрасъла, въпреки променената икономическа среда след 2009 г. Чрез договореностите в ОКТД от 2011 г., за работещите в отрасъла са постигнати по-благоприятни условия от уредените в законодателството. Отправено е общо искане от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла до министъра на труда и социалната политика за прилагането на ОКТД за всички предприятия от отрасъла.
В анализа се посочва, че наличността на основни суровини на конкурентни цени е в основата на конкурентоспособността и независимостта на националната икономика. С това разбиране социалните партньори в отрасъл “Проучване, добив и преработка на минерални суровини” участват в изработването на национална политика и стратегия за ефективно и устойчиво добиване на подземните богатства. През 2010 г. в резултат на тяхната работа са приети изменения в Закона за подземните богатства, както и създаването на единен орган за прилагането му. В следствие на започналата през 2008 г. световна икономическа криза, предприятията от отрасъл “Проучване, добив и преработка на минерални суровини” отбелязват влошаване на икономическите резултати. Дружествата от отрасъла са принудени да освобождават заети. Средно процентът на освободените за целия минно-добивен бранш е между 10 и 20%. Във връзка с работата по антикризисните мерки в отрасъла социалните партньори съгласуват пакет от мерки, и изработват по места решения във връзка с влошената икономическа обстановка. С ОКТД са договорени минимални трудови стандарти за предприятията в отрасъла, които са по-благоприятни в сравнение с нормативно утвърдените минимални изисквания по отношение на възнаграждения, отпуски, заетост, безопасни условия на труд, и др. Във връзка с влиянието на кризата са възникнали колективни трудови спорове в три предприятия от отрасъла. Социалните партньори са потърсили постигане на взаимно приемлив компромис по пътя на непосредствените преговори. Социалните партньори, страни по отрасловия договор, са отправили общо искане за разпростиране действието на подписания ОКТД за всички предприятия в посочените икономически дейности.
© Национален институт за помирение и арбитраж