Арбитражът към Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА) е извънсъдебен способ за уреждане на колективни трудови спорове и представлява процедура, която се осъществява от трето независимо лице – арбитражен орган. Арбитражният орган може да бъде едноличен арбитър или арбитражна комисия. Арбитър може да бъде само лице, включено в списъка на арбитрите към НИПА, който се утвърждава от Надзорния съвет (НС) на Института и се обнародва в Държавен вестник. Съгласно Критериите за подбор на посредници и арбитри, приети от НС на НИПА, арбитри могат да бъдат само правоспособни юристи.
Целта на арбитражното производство е задължително да уреди спора между страните. За разлика от посредничеството, което може и да не успее да уреди спора, арбитражната процедура винаги го урежда. По арбитражен ред спорът винаги се решава. Това може да стане с арбитражно решение (чл.7 ЗУКТС) или с арбитражно споразумение. Арбитражното решение е правораздавателен акт на арбитражния орган. То е окончателно, влиза в сила веднага и не подлежи на обжалване или атакуване по друг ред. То е задължително за страните и има силата на съдебно решение. Арбитражното споразумение е акт, който ангажира както волята на арбитражния орган, така и общата воля на страните по спора. Както арбитражното решение, така и арбитражното споразумение е окончателно и подлежи на изпълнение. То има значението на съдебна спогодба.
Арбитражът към НИПА е доброволен и задължителен.
1. Арбитражът е доброволен, когато се образува по волята на страните по спора, по споразумение между тях и с подаване на общо искане до НИПА. Българското законодателство възприема по принцип доброволния арбитраж (чл.5 ЗУКТС).
2. Задължителен арбитраж е допустим само в един изрично предвиден от закона случай – по реда на чл.14, ал.3 ЗУКТС. Това е хипотезата за определяне на минимално необходимите дейности по време на стачка. Тази хипотеза е налице, когато страните по спора не могат да постигнат споразумение за определяне на минималните дейности до три дни преди обявеното начало на стачката. Такъв арбитраж може да поиска всяка от страните по спора. Другата страна е длъжна да го приеме. Арбитражният орган в този случай се определя от директора на НИПА в 3-дневен срок от получаване на искането. В 7-дневен срок от определянето му, арбитражният орган следва да се произнесе по спора.
Правилата за провеждане на арбитражната процедура са установени в чл.4, ал.1 и чл.5-8 ЗУКТС, Правилата за осъществяване на посредничество и арбитраж за уреждане на колективни трудови спорове от НИПА, Правилника за устройството и дейността на НИПА и Етичните правила за поведение на посредниците и арбитрите.
НАЙ-ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ЗА АРБИТРАЖА КЪМ НИПА
Най-често задаваните въпроси към НИПА, относно арбитражното производство и отговорите на експертите на института, са обобщени и могат да послужат за информация на страните в случай, че се обърнат към института за разрешаване на колективния трудов спор помежду си.
Задължителен елемент от процедурата за законно провеждане на стачка ли е арбитражът?
Правото на стачка е основно конституционно право на работниците и служителите в България. То е прогласено в чл.50 от Конституцията. Според посочената разпоредба то се осъществява при условия и по ред, определен със закон. Този закон е Законът за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС). Според ЗУКТС задължение за използване на извънсъдебен способ за уреждане на колективен трудов спор в българското законодателство поначало няма. Само в един случай законът предвижда задължително прибягване до трудов арбитраж. Този случай е уреден в чл.14, ал.3 ЗУКТС. Според тази разпоредба, когато страните по спора не постигнат споразумение за осъществяване на минимално необходимите дейности по време на стачка, всяка от тях може да поиска от НИПА въпросът да бъде решен от едноличен арбитър или арбитражна комисия. Това е преобладаващият брой арбитражни производства, проведени от НИПА. В този случай, в срок до три работни дни от получаване на искането, директорът на института определя едноличен арбитър или арбитражна комисия. В седемдневен срок от определянето му, арбитражният орган разглежда и решава спора. Той се произнася само относно минималните дейности по време на стачката, но не и по съществото на колективния трудов спор, нито по законосъобразността на стачката.
Когато работниците и служителите, и работодателят са се споразумели за минималните дейности по време на стачка, което е тяхно задължение по силата на чл.14, ал.1 ЗУКТС, арбитражно производство към НИПА не се образува.
НИПА арбитражен съд ли е? Какво представлява арбитражът към НИПА?
НИПА не е арбитражен съд. Арбитражът към НИПА е трудов арбитраж по колективни трудови спорове. Той е извънсъдебен способ за уреждане на колективни трудови спорове от трето лице – арбитражен орган (арбитър или арбитражна комисия) при участието на страните по спора. Арбитражните процедури са по принцип доброволни, бързи и евтини, което е тяхното предимство. В българското законодателство и практика не се употребява понятието „алтернативен способ“, а „способ за доброволно уреждане“ или „способ за извънсъдебно уреждане“ на колективен трудов спор. Това е така, защото няма общ съдебен ред за уреждане на тези спорове и защото способите за уреждане на тези спорове са поначало доброволни, с изключение на стачката.
Какви са предпоставките за образуване на арбитражното производство пред НИПА?
Арбитражното производство пред НИПА се образува при наличието на определени предпоставки. При доброволния арбитраж, арбитражното производство се образува по общо писмено искане или общо писмено съгласие на страните по спора. То следва да съдържа:
1. данни за страните по спора;
2. описание на предмета на спора;
3. описание на исканията на страните;
4. имена и данни за контакт на страните по спора и/или на техни представители;
5. имената по реда на тяхното предпочитане на едноличния арбитър или членовете на арбитражната комисия.
Към искането страните следва да приложат писмени доказателства – документи и други материали в подкрепа на искането, които са от съществено значение за решаването на спора. В срок до три работни дни от постъпване на искането, директорът на НИПА определя със заповед арбитър или членове на арбитражната комисия от списъка, посочен от страните по реда на предпочитанието. Той връчва на арбитъра или членовете на арбитражната комисия заповедта за определянето им, заедно с искането на страните и постъпилите доказателства - документи и материали към него. Директорът на НИПА уведомява писмено страните за състава на арбитражния орган, за мястото, деня и часа на провеждане на първото заседание не по-късно от 24 часа преди началото на това заседание.
Арбитражното производство е уредено в чл.6 ЗУКТС. Заседанието на арбитражния орган е открито. На него задължително се призовават спорещите страни. Те се изслушват от арбитражния орган, който е длъжен да обсъди представените доказателства. Той има активна роля, като напътва страните и ги насочва към уреждане на спора чрез взаимни отстъпки, компромиси и търсене на общо приемливи решения. Арбитражното производство завършва с арбитражно решение (чл.7 ЗУКТС) или арбитражно споразумение. При арбитражното производство спорът винаги се решава. Арбитражното решение има силата на съдебно решение. То е окончателно, влиза в сила веднага и не подлежи на обжалване или атакуване по друг ред.
При задължителния арбитраж по чл.14, ал.3 ЗУКТС искането може да бъде внесено от всяка от страните по спора. Другата страна е длъжна да го приеме. Това е арбитражът за т.н. минимално необходими дейности по време на стачка. Тази хипотеза е налице, когато страните по спора не могат да постигнат споразумение за определяне на минималните дейности до три дни преди обявеното начало на стачката. В този случай арбитражният орган се определя от директора на НИПА в тридневен срок от получаване на искането. В седемдневен срок от определянето му, арбитражният орган следва да се произнесе по спора.
Какво заплащат страните по колективен трудов спор за арбитражното производство пред НИПА?
Страните по колективния трудов спор не изплащат никакво възнаграждение на НИПА. Трудът на арбитрите към НИПА е възмезден. Възнаграждението на арбитражния орган, както и всички други разноски във връзка с арбитражното производство, се дължат от страните по спора по споразумение между тях.