СЪЗДАВАНЕ
Създаването на Националния институт за помирение и арбитраж е част от усилията за постигане на отговорен и устойчив социален диалог в Република България. През 1990 г. Народното събрание прие Закона за уреждане на колективните трудови спорове. С това бе отбелязан един желан от социалните партньори напредък. В периода след 1990 г. правителството, синдикатите и работодателските организации извършиха интензивна проучвателна работа, насочена към усъвършенстване на социалния диалог и решаване на трудовите конфликти с механизмите на помирението, посредничеството и доброволния трудов арбитраж. Усилията на национално представителните синдикални и работодателски организации да спомогнат за взаимноизгодно и бързо уреждане на индустриалните конфликти се изразиха най-напред в създаването на Асоциация за доброволен трудов арбитраж, а впоследствие – на Национална агенция за помирение и арбитраж.
През 1996 и 1997 г. съществен теоретичен принос в разработването на трудовоправните проблеми на помирението и арбитража в индустриалните отношения дадоха участниците в работния екип по Проект 04 "Правна уредба на социалния диалог, помирение и арбитраж" по програмата на ФАР "Социален диалог-България". Сред тях са: проф. Васил Мръчков, проф. Красимира Средкова, доц. д-р Емил Мингов и др. В началото на 1998 г., със съдействието на Международната организация на труда, бе организирана международна конференция, в която взеха участие действащите социални институции, организациите на работниците и работодателите, съдебната власт, академичните среди. На нея бе потърсен отговор на назрелия в резултат на изменените социално-икономически условия въпрос за изграждане на национален механизъм за трудово помирение. Конференцията съпостави резултатите от предхождащите я самостоятелни проучвания и проправи пътя към нови законодателни решения.
В началото на 2000 г. Народното събрание ратифицира Европейската социална харта, в която е записано, че: "За да се осигури ефективното упражняване правото на сключване на колективни трудови договори, договарящите се страни се задължават: да съдействат за създаването и използването на подходящи процедури за помирение и доброволен арбитраж за решаване на трудовите спорове". В резултат на това през 2001 г. чрез допълнения и изменения в Закона за уреждане на колективните трудови спорове се създава Националният институт за помирение и арбитраж с ранг на изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика. С приемане на ПМС № 71 /26.03.2003 г. се постави началото и на оперативната дейност на НИПА.
СТАТУТ
Националният институт за помирение и арбитраж е създаден със Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове /ЗИДЗУКТС/ от 2001 г., обнародван в ДВ бр. 25/16.03.2001 г., в сила от 31.03.2001 г. Съгласно чл.4а.(1) “Националният институт за помирение и арбитраж съдейства за доброволното уреждане на колективни трудови спорове между работници и работодатели. Той е юридическо лице към министъра на труда и социалната политика със седалище София и с ранг на изпълнителна агенция.” Националният институт за помирение и арбитраж е регистриран на основание ПМС 71/26 март 2003 г. за изменение и допълнение на ПМС 213/1999 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на труда и социалната политика. Той е изграден като единна, трипартитна структура. В надзорния съвет на института участват представители на държавата, на представителните организации на работодателите, и на работниците и служителите.
ЦЕЛИ
Националният институт за помирение и арбитраж е създаден с намерението да се изгради единна, трипартитна структура, включваща държавата, работодателите и синдикатите, която:
1. да спомага за взаимноизгодното и бързо уреждане на индустриалните конфликти,
2. да подпомага усъвършенстването на социалния диалог,
3. да подпомага утвърждаването на европейския социален модел за разрешаване на противоречията в индустриалните отношения.
Цел на дейността на Националния институт за помирение и арбитраж е колективните трудови спорове да бъдат решавани бързо, преди напрежението между спорещите страни да нарасне до степен, че да приеме крайната форма на протест - стачка. По този начин се намалява икономическата, социалната и психологическата цена на усилията за разрешаване на колективния трудов спор. Задача на Националния институт за помирение и арбитраж е в рамките на предвидените му правомощия в Закона за уреждане на колективните трудови спорове, да съдейства за уреждане на колективни трудови спорове чрез своята основна дейност - посредничество и арбитраж като алтернативни, извънсъдебни способи за уреждане на спорове.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ ЗА ПОМИРЕНИЕ И АРБИТРАЖ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
© Национален институт за помирение и арбитраж